На 20 юли православната църква отбелязва празника Илинден, посветен на свети пророк Илия. Според житийната литература, свети Илия е роден в IX век в Тезвия, град в областта Галаад, и е потомък на Аароновия род. По време на царуването на цар Ахав в Юдея, когато идолопоклонничеството е широко разпространено, пророк Илия остава верен на вярата в единния Бог Йехова. Той предупреждава цар Ахав за божието наказание – дълга суша – заради греховете на езичниците, но вместо да го послуша, царят издава заповед за убийството му. Бог обаче спасява пророка, изпращайки го в пещера близо до река Йордан, където враните му носят храна.
Скоро след това пророчеството на Илия се сбъдва и сушата наистина настъпва, продължавайки три години и половина. В края на този период Илия предлага на Ахав да принесат жертви на своите богове на планината Кармил, за да видят чия жертва ще бъде приета с огън от небето. Жреците на Ваал не успяват, но жертвата на Илия е приета от небесния огън. Хората виждат това и се обръщат към Йехова, след което падналият дъжд слага край на сушата.
Към края на живота си, свети Илия стои пред река Йордан и бива възнесен на небето с огнена колесница.
В народната традиция свети Илия е представен като старец с дълга бяла брада, на когото Господ е поверил контрола над небесните стихии. Той управлява облаците, ветровете, дъждовете, гръмотевиците и градушките, което му дава имената Градушкар, Гръмоломник и Гръмоделец. Облечен в аба с градушка в единия ръкав и светкавично копие в другия, Илия препуска с огнената си колесница, теглена от бели или червени коне. Летните гръмотевични бури се смятат за негови битки с демонични същества като змейове и хали. През зимата той стои на топло и ръководи душите на грешниците, които създават сняг и градушки.
Свети Илия има „сестри и братя“, различни в зависимост от региона. Например, в различни части на България негови сестри са св. Марина, св. Богородица, св. Елена, св. Мария Магдалена, св. Анна Лятна или св. Неделя. Тези светици имат огнена природа и обредите в тяхна чест целят защита от пожари и бедствия.
На Илинден, един от най-важните летни празници, се отбелязва средата на лятото. На този ден хората правят курбан и пекат обредни хлябове. В много планински райони се организират селски събори с курбан от мъжко животно или петел. Празникът е също така свързан с обреди против суша и магии. В Северозападна България жените поставят перо от жертвения петел над портите за защита.
Илинден се почита и от занаятчиите като кожухари, грънчари, тухлари и хлебари, за които свети Илия е патрон.
На този ден имен ден празнуват всички с имена като Илия, Илиян, Илияна, Илко и Илка.
