Археологическите разкопки на средновековната крепост „Малкото кале“, разположена в близост до село Воден, завършиха с важни открития, които разширяват представата ни за този забележителен исторически обект. Проучванията, ръководени от гл. ас. д-р Стефан Бакърджиев и Явор Русев, се осъществиха с активното участие на преподаватели и студенти от УниБИТ – София, под ръководството на доц. д-р Диана Стоянова. Въпреки че работата на екипа беше временно прекъсната поради опустошителния пожар в село Воден, археолозите успяха да завършат важен етап от своите проучвания.
Тази година основната цел на разкопките беше завършването на изследването на помещение, разположено южно от главния вход на крепостта, където през 2023 г. беше открита част от стенопис на вътрешната страна на източния крепостен зид. Откритите през последните три археологически сезона фрагменти от стенописи и характерът на откритията подсказваха, че това помещение е служило като параклис в рамките на крепостта.
При разкопките бе установено, че помещението има почти квадратна форма с размери 4,50 м на 4,60 м и вход с ширина от 2,60 м, който води към вътрешния двор на крепостта. Помещението е разделено на две части от два широки контрафорса: западната част е с размери 1,20 м на 4,50 м, а източната част – 2,20 м на 4,50 м. В центъра на източната част е открита кръстовидна структура с размери 1,50 м на 1,50 м, изградена от ломени камъни и тухли, покрита частично със стенописи. Тази структура вероятно е служила като олтарна маса, което допълнително подкрепя хипотезата за религиозната функция на помещението.
В югоизточния ъгъл на източното помещение беше открита и проучена гробна камера, вкопана до материковата скала на дълбочина от 0,40 м под нивото на пода. Камерата е изградена от ломени камъни, споени с хоросан, и е покрита с тухли, също споени с хоросан в четири реда. Въпреки че северозападният край на камерата е бил разрушен, вероятно при превземането на крепостта в края на XII век, археолозите откриха човешки кости в анатомичен порядък, включително и черепа на погребания. Той е бил положен в посока изток-запад, с глава на запад, което е типично за християнските погребални практики.
Откритите в гробната камера артефакти, включително железни пирони и скоби, показват, че покойникът е бил погребан в ковчег. Сред находките около черепа се открояват половина от кръст-енколпион (реликварий, съдържащ частици от светия кръст или мощи на светец), билонова монета на византийския император Мануил Комнин (управлявал от 1143 до 1180 г.), както и каменен прешлен от вретено. Наличието на прешлен от вретено предполага, че в гробната камера е погребана жена, но този въпрос ще бъде окончателно изяснен след извършването на допълнителен антропологичен анализ на останките.
Откритията в това помещение потвърждават досегашната хипотеза, че крепостта „Малкото кале“ е била резиденция на висш византийски аристократ и е функционирала в периода от средата на XI до края на XII век. Тя вероятно е била разрушена по време на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.), когато много византийски крепости са били превзети и разрушени.
При тазгодишните разкопки археолозите са открили също железен ефес от меч, част от връх на копие и значителен брой фрагменти от луксозна и обикновена керамика, които допълнително обогатяват представата за живота в крепостта. На следващ етап от проучванията ще се извърши теренна консервация на откритите структури, за да се запази тяхната цялост и историческо значение. Тези находки представляват значителен принос към изучаването на средновековната история на региона и показват важността на „Малкото кале“ като ключов исторически и археологически обект.