В периода между 30-те и 40-те години на ХХ век Ямболският край е наричан „оризището на България“ заради значителните площи, засети с ориз, и водещата му роля в производството на тази култура. Историята на оризопроизводството в региона, базирана на изследване на Петя Проданова от Държавен архив – Ямбол, бе представена в първата публикация на новата рубрика „Ямбол и съхранената памет – минало (не)забравено“.
Оризопроизводството в Ямбол започва през 20-те години на миналия век. Създаването на водния синдикат „Тунджа“ през 1922 г. осигурява организация и напояване за земеделските стопани, а по-късно се изграждат и напоителни канали. Землищата на села като Тенево, Ханово и Веселиново се превръщат в основни центрове за отглеждане на ориз.
През 40-те години в Ямболско са засети близо 40 000 декара оризища, представляващи половината от всички площи в страната. Отличните климатични и почвени условия, както и пълноводието на река Тунджа, са основни фактори за този успех.
Въпреки икономическите ползи – висока доходност и стабилни пазари, оризопроизводството носи и предизвикателства. Чести наводнения, като тези през 1939-1940 г., унищожават стотици хиляди декари земя и причиняват щети за милиони. Наличието на големи водни площи пък създава риск от разпространение на малария, което налага строги здравни мерки, като спазване на дистанция между оризищата и населените места.